25 июл. 2019 г., 08:00
Времето отдавна не лекува...
Шепот от разруха е врата
към света, където си хорту́ва
паяжинка с тиха пустота.
Добър вечер, зрънчица за помен!
Добър вечер, вятър във зебло́!
Боса, добротата идва в спомен,
а стихът потръпва на крило,
на което няколко живота
са летели със мечти и смях!
Виж, прашинките на кръговрата...
ще се слеем утре с този прах... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация