Ще се възхитя на жълто цвете -
бурен е, вирее на полето -
незначително като паричка
в някой джоб, забравена от всички.
Със очи ще вдишам аромата
на трева, полюшната от вятъра.
Ще настръхна. И внезапен порив
за летеж безкраен ще ми заговори.
И тогава - дай ми, Боже, сила
да полегна във невидимата нива.
Може някой ден, през пролетта,
да намеря пътя към дома.