8 ago 2008, 12:33
Ще се възхитя...
Ще се възхитя на жълто цвете -
бурен е, вирее на полето -
незначително като паричка
в някой джоб, забравена от всички.
Със очи ще вдишам аромата
на трева, полюшната от вятъра.
Ще настръхна. И внезапен порив
за летеж безкраен ще ми заговори.
И тогава - дай ми, Боже, сила
да полегна във невидимата нива.
Може някой ден, през пролетта,
да намеря пътя към дома.
© Христина Комаревска Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Стихотворението е красиво и изпълнено с разнородни чувства...Браво!!!
-
Много ми харесва как пишеш! Продължавай! Поздрави!
-
красиви са мислите ти...и поезията...
с обич, Христина. -
Път обратен трудно се намира,
но търси го - може би си струва.
У дома си всеки се прибира,
търси бряг вълната да доплува.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
за летеж безкраен ще ми заговори.
Хубаво е!