Feb 6, 2019, 1:00 AM

Ще се възродя, ще бъда 

  Poetry
300 4 5

Когато ме захвърлиш, като плява

и ме забравиш – още на мига.

Да знаеш, нещо мъничко остава,

да гложди вечно твоята душа.

 

От всеки образ има отпечатък,

от всяка дума – ехото кънти.

Не се вини – животът тъй е кратък,

инстинкти следваш – твоите следи.

 

А аз оставам в тази кална вечност,

за да преглъщам зими и лета.

Но в мен таи се капчица човечност

и ще надмогна всяка нищета.

 

Ще възродя се – тя, калта ми трябва,

за да поемам соковете – там.

Ще избуя във ствол, за който брадва,

няма да изработи никой, знам!

 

 

© Данаил Таков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??