dansyto (Данаил Таков)
817 3640
6.02.2019 г., 1:00 ч.

Ще се възродя, ще бъда 

  Поезия
299 4 5

Когато ме захвърлиш, като плява

и ме забравиш – още на мига.

Да знаеш, нещо мъничко остава,

да гложди вечно твоята душа.

 

От всеки образ има отпечатък,

от всяка дума – ехото кънти.

Не се вини – животът тъй е кратък,

инстинкти следваш – твоите следи.

 

А аз оставам в тази кална вечност,

за да преглъщам зими и лета.

Но в мен таи се капчица човечност

и ще надмогна всяка нищета.

 

Ще възродя се – тя, калта ми трябва,

за да поемам соковете – там.

Ще избуя във ствол, за който брадва,

няма да изработи никой, знам!

 

 

© Данаил Таков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??