Ще се заключа...
Ще се заключа в клетка сива,
като мъглите нежелана, тъжна.
Ще плачат струните, ще бъда жива,
но няма никога за теб да съм красива.
Загубваш ме във пепелта на дните.
На нощите в сълзите ще се раждам.
Ще бъда пак росата в утрините,
но няма никога за теб да трепкам.
Ще бъда тъжен залез в миговете,
когато ме потърсиш, за да светя.
Аз вечната любов ще свия във очите,
над недокоснатите цветове ще грея.
Не си ми нужен, аз не съм ти нужна.
Не пеят утрините с теб, а онемяват.
Пусни ме, нека си отида със светлината,
която в залезите се преражда,
за да засвети със Зорницата красива...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много болка прочетох в стиха ти, Джейни... А заслужаваш да бъдеш щастлива!
-
Не спирам да се възхищавам на прекрасните ти стихове!!!
Поздрави, Жени!!! -
"Не си ми нужен, аз не съм ти нужна."-понякога така се получава, но след време...не се знае!
-
Благодаря ви!
-
нали няма да плачем вече? идват весели празници. Желая ти пролетно настроение!стихът ти е чудесен!
-
Само не се заключвай!!!Красив,но тъжен стих!!!
-
"Не пеят утрините с теб, а онемяват."-красиво поставена точна диагноза.Колко жалко,че се случва това.Желая ти сила ,за да се справиш.Прегръдка от мен...
-
Тъжна си, Жени!
Усмихни се!
Поздрав за стиха!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Всеки заслужава да бъде щастлив!