Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
30.03.2007 г., 23:47 ч.

Ще се заключа... 

  Поезия
631 0 9

Ще се заключа в клетка сива,
като мъглите нежелана, тъжна.
Ще плачат струните, ще бъда жива,
но няма никога за теб да съм красива.
Загубваш ме във пепелта на дните.
На нощите в сълзите ще се раждам.
Ще бъда пак росата в утрините,
но няма никога за теб да трепкам.
Ще бъда тъжен залез в миговете,
когато ме потърсиш, за да светя.
Аз вечната любов ще свия във очите,
над недокоснатите  цветове ще грея.
Не си ми нужен, аз не съм ти нужна.
Не пеят утрините с теб, а онемяват.
Пусни ме, нека си отида със светлината,
която в залезите се преражда,
за да засвети със Зорницата красива...


 

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви!
    Всеки заслужава да бъде щастлив!Щастието е само един миг от вечноста наречена любов!
  • Много болка прочетох в стиха ти, Джейни... А заслужаваш да бъдеш щастлива!
  • Не спирам да се възхищавам на прекрасните ти стихове!!!
    Поздрави, Жени!!!
  • "Не си ми нужен, аз не съм ти нужна."-понякога така се получава, но след време...не се знае!
  • Благодаря ви!
  • нали няма да плачем вече? идват весели празници. Желая ти пролетно настроение!стихът ти е чудесен!
  • Само не се заключвай!!!Красив,но тъжен стих!!!
  • "Не пеят утрините с теб, а онемяват."-красиво поставена точна диагноза.Колко жалко,че се случва това.Желая ти сила ,за да се справиш.Прегръдка от мен...
  • Тъжна си, Жени!
    Усмихни се!
    Поздрав за стиха!
Предложения
: ??:??