May 31, 2007, 8:19 AM
Ще си намеря луна
Когато денят ми умре неразлистен
и тъжно отплава с вълната последна,
когато безлунната нощ ме затисне
и пак ме покрие с тъга непрогледна,
ще легна във хладната люлка на мрака,
със взор ще проникна зад девет небета,
луна ще намеря и тихо ще чакам
да слезе по мокрия гръб на морето.
и тъжно отплава с вълната последна,
когато безлунната нощ ме затисне
и пак ме покрие с тъга непрогледна,
ще легна във хладната люлка на мрака,
със взор ще проникна зад девет небета,
луна ще намеря и тихо ще чакам
да слезе по мокрия гръб на морето.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Много е красива поезията ти и много ритмична.
-
Нека новата луна първа те открие,Вал!Браво,красиво е!
-
А на мен, Мира, ми харесва стилът на коментарите ти. Благодаря за отношението.
-
Благодаря ви, момичета!
По една светла луна за всички!
-
Прекрасен стих, Вальо!
Поздрави! -
Този стих за мен е класика... Благодаря ти!
-
Много ми хареса!
Поздравявам те!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
