някоя (Ина)
17 26
Apr 20, 2008, 3:35 PM

Ще си остана все недообичана... 

  Poetry » Love
1345 0 4

Оставам все недоцелувана.

Шепа пепел е душата ми, обречена.

Разпилях я цялата в безсъние,

за да мога във съня си да я събера довечера.


 

 

Оставам все недообичана.

От болката изплаших се и казах „Сбогом”.

Боли от думи неизричани,

без да мисля, че без теб не мога.


 

 

Без теб съм като кораб без пристанище –

сама, безсилна и объркана.

Животът ми е непрекъснато очакване.

Ще си остана все недоцелувана.


 

 

Нарисувах много болки нощем

и една молба - недоосмислена.

Без дъх се моля да съм твоя още,

но ще си остана все недообичана.

 

 

 

 

 

 

 

© Ина All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Стихът ти е много силен и впечатляващ!
  • Та ти си само на 18 и вече редиш такива слова?!!Вярвай-има време, ще дойде ЧОВЕКЪТ,който ще те обикне и ти ще го усетиш със сърцето си!Не бързай!А дотогава-повече усмивки и оптимизъм ти желая!Хубав стих си сътворила,хареса ми!Поздрав и прегръдка!
  • Животъкт ти е тепрекъснато очакване и то ще се случи-чудото, повярвай ми!
    Хареса ми. Много!
  • Тъжно, но красиво... Вярвай, че ще те оценят и обичат на 100%
Random works
: ??:??