Оставам все недоцелувана.
Шепа пепел е душата ми, обречена.
Разпилях я цялата в безсъние,
за да мога във съня си да я събера довечера.
Оставам все недообичана.
От болката изплаших се и казах „Сбогом”.
Боли от думи неизричани,
без да мисля, че без теб не мога.
Без теб съм като кораб без пристанище –
сама, безсилна и объркана.
Животът ми е непрекъснато очакване.
Ще си остана все недоцелувана. ...