Jan 29, 2010, 11:32 AM

Ще стигнем облаците! Не, Всевишния 

  Poetry
537 0 6
В забързан темп, във опит за живот,
червило и чергило и оставащо,
за мен, за теб, за лудия ни светоглед
и онова отлитащото ставащо,
което някак твърде самовлюбени
забравихме и си останахме със само -
влюбени калинките прелитаха,
със всичките си седем едри точици,
които като многоточия ни шепнеха,
че има още нещо да се случва...
И ние се оставяхме на вятъра,
като глухарчета, до край да ни разпръсне. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Илиева All rights reserved.

Random works
: ??:??