29 янв. 2010 г., 11:32

Ще стигнем облаците! Не, Всевишния 

  Поэзия
532 0 6
В забързан темп, във опит за живот,
червило и чергило и оставащо,
за мен, за теб, за лудия ни светоглед
и онова отлитащото ставащо,
което някак твърде самовлюбени
забравихме и си останахме със само -
влюбени калинките прелитаха,
със всичките си седем едри точици,
които като многоточия ни шепнеха,
че има още нещо да се случва...
И ние се оставяхме на вятъра,
като глухарчета, до край да ни разпръсне. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Илиева Все права защищены

Предложения
: ??:??