Mar 22, 2008, 8:05 PM

Ще сваря аз мълчани треви 

  Poetry » Love
1502 0 32



УсмихнИ се... показваш тъй рядко
комплектът - усмивка със сини очи.
Споделяш я с мене, а тъй ти отива,
макар болка от тях да струи.


Пореден завършек на новия ден
и изчерпан се чувстваш накрая.
Повярвай, но аз съм начало за теб,
загадка съм, женска омая!


И сили да нямаш, с биле вълшебно
ще сваря питие от мълчани треви
и Любов ще добавя - магия
от нашите слънчеви, влюбени дни.


На двама за светлото нека отпием
вино - по чаша, червено, с привкус,
нежно - пелинен и сладък, с уюта
на срещи с аромат на мускус...


За да превърнем и грозните рани
в прекрасни и росни цветя.
Омагьосани, с тебе нека останем -
двойната обич със двойна съдба.

© Петя Кръстева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??