22 mar 2008, 20:05

Ще сваря аз мълчани треви 

  Poesía » De amor
1557 0 32



УсмихнИ се... показваш тъй рядко
комплектът - усмивка със сини очи.
Споделяш я с мене, а тъй ти отива,
макар болка от тях да струи.


Пореден завършек на новия ден
и изчерпан се чувстваш накрая.
Повярвай, но аз съм начало за теб,
загадка съм, женска омая!


И сили да нямаш, с биле вълшебно
ще сваря питие от мълчани треви
и Любов ще добавя - магия
от нашите слънчеви, влюбени дни.


На двама за светлото нека отпием
вино - по чаша, червено, с привкус,
нежно - пелинен и сладък, с уюта
на срещи с аромат на мускус...


За да превърнем и грозните рани
в прекрасни и росни цветя.
Омагьосани, с тебе нека останем -
двойната обич със двойна съдба.

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??