Ще те чакам, тръпнеща в очакване,
гласът ти да докосне сетивата ми.
Примряла от вълнение да стена
и да се слея с звуците на тялото ти.
И прикована с болката към кръста си,
да се огледам истински в очите ти,
познала себе си, разголила душата си,
но търсеща пътека към звездата ти.
От голотата си не се срамувам
и давайки я само на малцина,
способна винаги да се сбогувам,
с достойнство някога да си замина.
Как искам да те запозная с себе си.
Да ти разкрия чистотата на душата си,
ако обаче позволиш ми някак си
да те докосна давайки сърцето си.
© Живка Георгиева All rights reserved.