Ще те докосна

Протягам ти ръка, душата отварям,

влез с тъгата си в мене,проливай сълзи.

Ще ги спра в сърцето си, ще онемявам

от страха ти, ще те обичам, а ти ме мрази.

Като морска вълна ти премина живота,

от чуждия гняв,издавал вик и тътен,

разнищен и унизен от съдба сирота,

буря ще те отнася, вятър вее попътен.

Не превръщай в крепост тъгата,

да не страда сърцето като птица ранена,

в овехтялата дреха не обличай душата

тя не обича и  не трябва да е сломена.

Изхвърли гнева, спри не оставяй рани!

Подай ръцете си, ще ги докосна с любов.

Върви в добре очертаният  път, а не встрани

ще ти превие гръбнака живота суров.

Прегърни своята вяра и напред тръгни,

изплакал сълзите, ти се усмихни.

Смело човече, своя поглед вдигни.

Ще те докосна нежно, а ти ме прегърни.!