Ще те докосна
Протягам ти ръка, душата отварям,
влез с тъгата си в мене,проливай сълзи.
Ще ги спра в сърцето си, ще онемявам
от страха ти, ще те обичам, а ти ме мрази.
Като морска вълна ти премина живота,
от чуждия гняв,издавал вик и тътен,
разнищен и унизен от съдба сирота,
буря ще те отнася, вятър вее попътен.
Не превръщай в крепост тъгата,
да не страда сърцето като птица ранена,
в овехтялата дреха не обличай душата
тя не обича и не трябва да е сломена.
Изхвърли гнева, спри не оставяй рани!
Подай ръцете си, ще ги докосна с любов.
Върви в добре очертаният път, а не встрани
ще ти превие гръбнака живота суров.
Прегърни своята вяра и напред тръгни,
изплакал сълзите, ти се усмихни.
Смело човече, своя поглед вдигни.
Ще те докосна нежно, а ти ме прегърни.!
© Йонка Янкова Всички права запазени