Ще те скрия в шапката на стих,
път поел по цъфнали пътеки.
Извор във душата ти открих
от капчуци ромолни и меки...
Ще те скрия в джоб на сънен миг -
мой късмет във нищото намерен.
Времето от чувства се пропи,
със звезди ревниво ни замеря.
Ще те скрия в шепота на здрач,
оцветил горещо тишината
и в дъжда - нечаканият плач,
напоил копнежа ни за лято. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up