На времето във вечните покои,
в приятелството - парка от цветя,
едно дете на майка си се моли
да бъде вечно детството в света…
Животът като вятъра отлита
и споменът трепти от самота…
Едно момиче в него още скита
под зъбера скалист на младостта…
Едно сребро в косите се заплита,
забързано след спринта на деня…
В невидимата книга на съдбите
сбогуваме се с нашите тела… ...