Helius (Елена Костадинова)
77 1081
10.11.2013 г., 12:10 ч.

Ще вярвам 

  Поезия » Философска
709 0 8

На времето във вечните покои,
в приятелството - парка от цветя,
едно дете на майка си се моли
да бъде вечно детството в света…

 

Животът като вятъра отлита
и споменът трепти от самота…
Едно момиче в него още скита
под зъбера скалист на младостта…

 

Едно сребро в косите се заплита,
забързано след спринта на деня…
В невидимата книга на съдбите
сбогуваме се с нашите тела…

 

Дали остава после тишината
в алеите от кръстове, в пръстта?...
Ще вярвам, че при Бог ми е душата,
дори да няма нищо след това!...

© Елена Костадинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Извечния въпрос - съществува ли душата! Аз вярвам, че я има. Тя е в нас, извън нас и навсякъде! Поздрав за прекрасния стих!
  • Много хубав стих!Поздравления и от мен!
  • И мене тази тема ме вълнува, а напоследък съм се убедила,че душата е вечна и пребивава навсякъде,така че дори и тишината да остане в този свят, в безмълвните алеи на смъртта,тя душата ще открехва вратите на живити и ще напомня, за този си отрязък от време ,в който е била в твоето тяло!Много ми хареса стихът!Поздрави сърдечни!
  • Има, Ели, има - тишина в душата! Поздрави!
  • Ели, правилно вярваш в безсмъртието на душата.
    Прекрасно стихотворение!
  • Хубаво е стихотворението Ленче,но не се съмнявай !
  • Чудесен стих, Елена!
  • Много хубаво Елена! Поздравявам те!
Предложения
: ??:??