Аз виждам твойте пръсти ледени, да търсят брод до моето сърце, преправил глас със звуци медени. Напразно е! Аз виждам твоето лице! Не ще сковеш ти в студ сърцето ми, макар да сипеш мраз и снежни хали, Не виждаш ли, горещо е лицето ми? И в мен са сетни сили сбрани. Ще пофучиш, ще виеш със закана, ще превърнеш всичко в мрак и тишина, но знаеш ли, душата ми на топло е прибрана и всеки спомен ще превърне в светлина. Ще бъде зима! Да, ще бъде зима! Смълчани ще повяхнат нежните цветя, но знаеш ли, в природата закони има - след всяка зима се възражда пролетта! Кажи, какво ще правиш ти тогава, когато в люляк се окъпе пролетта? Е, хайде, давай, малко ти остава, ще върна пак при мене любовта!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.