Аз виждам твойте пръсти ледени,
да търсят брод до моето сърце,
преправил глас със звуци медени.
Напразно е! Аз виждам твоето лице!
Не ще сковеш ти в студ сърцето ми,
макар да сипеш мраз и снежни хали,
Не виждаш ли, горещо е лицето ми?
И в мен са сетни сили сбрани.
Ще пофучиш, ще виеш със закана,
ще превърнеш всичко в мрак и тишина,
но знаеш ли, душата ми на топло е прибрана
и всеки спомен ще превърне в светлина. ...