На една 18-годишна приятелка
Ще забравиш ли пътя
към своята същност,
към душата си,
пила от Извор насъщен,
там, където си срещнала
Смисъла,
Бога?
И ще тръгнеш
да гониш химерни посоки?
Ще задгърбиш ли
всички очи и обятия,
без които не можеше
твоето щастие?
Ще избяга ли пулсът ти
в други реалности,
изградени на пясък
и пълни с превратности?
Ще оставиш ли
тази опора,
изграждана
миг по миг
с много болка
и вяра
надграждана?
Ще забравиш ли себе си
в пориви
бесни,
след които
ще падаш
и губиш...
ужасно?!
© Руми Бакърджиева All rights reserved.