ruba (Руми Бакърджиева)
316 1557
25 sept 2009, 12:58

Ще забравиш ли... 

  Poesía » Otra
492 0 8

На една 18-годишна приятелка

 

Ще забравиш ли пътя

към своята същност,

към душата си,

пила от Извор насъщен,

там, където си срещнала

Смисъла,

Бога?

И ще тръгнеш

да гониш химерни посоки?

Ще задгърбиш ли

всички очи и обятия,

без които не можеше

твоето щастие?

Ще избяга ли пулсът ти

в други реалности,

изградени на пясък

и пълни с превратности?

Ще оставиш ли

тази опора,

изграждана

миг по миг

с много болка

и вяра

надграждана?

Ще забравиш ли себе си

в пориви

бесни,

след които

ще падаш

и губиш...

ужасно?!

© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви, че съпреживяхте тази емоция с мен. Да се молим за всички, загубили опората си.
  • Дано оцелее!Лоздрав!
  • Била съм там...стигнах до тук...
    Дано тя има моя късмет!
    Стискам палци!
    Стихотворението е много хубаво...(!!!)
  • Благодаря ви, че се включихте с коментари. Бог да пази неопитните и наивни млади хора!
  • Моята е на 15, но страховете ми са същите!поздрав за стиха!
  • Действително много силно стихотворение... много смисъл и... приятелско предупреждение за превратностите в живота!
    Имам дъщеря на 17 и много се страхувам...
  • Хубаво е. Личи, че си вложила емоция при написването му. Животът постоянно изненадва. На 18 и малките проблеми ни се струват големи, но май нищо не заслужава да си трови нервите човек. Попътен вятър на девойката!
  • Стихът е със специално посвещение на едно момиче, загубващо се постепенно в света на сенките. Човек вярва, че сянката е истински образ, докато не види с очите си оригинала. При нея за жалост всичко тръгна наопаки- тя знае истината за оригинала, обаче взе да се омайва от сянката му. Типчно за човек на 18, но и много-много опасно...
    Надявам се да има коментари тук, защото за мен стихът е дълбоко емоционално зареден.
Propuestas
: ??:??