Ненужното огниво се разби,
искра последна светна и угасна.
Сред мрака лутат хиляди съдби,
безпътицата толкова прекрасна,
е мътна. Много риба се лови,
акулите са хлъзгави и гладки,
летящи риби има, но уви,
стремежите към слънцето са кратки.
А някъде мъждука там маяк,
вълни високи, а мъглите гъсти,
един поет побъркан пише пак,
измисля свят, но как ли да го кръсти? ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up