Ненужното огниво се разби,
искра последна светна и угасна.
Сред мрака лутат хиляди съдби,
безпътицата толкова прекрасна,
е мътна. Много риба се лови,
акулите са хлъзгави и гладки,
летящи риби има, но уви,
стремежите към слънцето са кратки.
А някъде мъждука там маяк,
вълни високи, а мъглите гъсти,
един поет побъркан пише пак,
измисля свят, но как ли да го кръсти? ...