Feb 4, 2018, 10:47 PM

Щрих от обич 

  Poetry » Love
548 11 11
Когато се обличам само с тишина,
аз ставам толкова въздушна, лека
в недрата на огромната ѝ дълбина
и погледът ми някак син, и мек е.
А в теб е облачно, дъждът е друг,
в очите ти съм толкова далечна.
Да можеше да има този кръг
врата или пък точица пресечна.
Оставам зад прозрачната стена,
макар да знам как искаш да разкъсаш
усоя с тягостната хладина,
но облакът над теб тежи навъсен. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Монева All rights reserved.

Random works
: ??:??