Anita765 (Ани Монева)
296 11763
4 февр. 2018 г., 22:47

Щрих от обич 

  Поэзия » Любовная
493 11 11

Когато се обличам само с тишина,
аз ставам толкова въздушна, лека
в недрата на огромната ѝ дълбина
и погледът ми някак син, и мек е.

А в теб е облачно, дъждът е друг,
в очите ти съм толкова далечна.
Да можеше да има този кръг
врата или пък точица пресечна.

Оставам зад прозрачната стена,
макар да знам как искаш да разкъсаш
усоя с тягостната хладина,
но облакът над теб тежи навъсен.

Недей! Това е тихият ми свят,
от него тръгна ли, съм по-смирена.
Изглежда малко тъжен, недопят
и крехък, с топлата си кадифеност.

Ти чакаш, но не знам дали аз бих
обрекла се на твоето търпение,
с което винаги чертаеш щрих
от обич, дето в тишината с мене е.

© Ани Монева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??