Щриховано

May 30, 2016, 11:18 PM

Poetry » Other

461 1 6

Едно момиче, спряло в дълбините на дъжда.
Очите гледат пълнолуния и натежават от крясъци...
Луната пият бухали и почерняла от страх
се крие в пазвите им, устните сипят отблясък...
Нощта привършва, но няма вече мрак
и няма цвят, с който да започне утрото.
Видял ли си ужас живееш във вечен здрач
и се изтриваш - безмълвна точка си...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

limeruna (Йоана)

2016-06-01T07:45:46+03:00

Аз съм бухалче
Burns

2016-05-31T13:28:46+03:00

Интересно е... безмълвните точки общуват по друг начин, стига да намират с кого; и се изтриват, за да се свържат...
danielodanali (Даниело Данали)

2016-05-31T02:27:30+03:00

Страховито и фантастично!
Хареса ми!!!
Поздравления Йоана!
voda (Елица Ангелова)

2016-05-31T01:29:32+03:00

С Мисана.
Усетих силата на нестандартното мислене.
Поздравления!
vedrina (Марина Стоянова)

2016-05-31T00:11:41+03:00

Егати финала...!!!
vega666 (Младен Мисана)

2016-05-30T23:33:37+03:00

Много картинно описание. Дори леко зловещо. Настръхнах целия, Йоана! Поздрав за красивата миниатюра!

Щриховано

Свързани произведения

Comments

Random works