Луната ми прилича на прозорец,
на пухкави пердета от памук
накъдрените облаци отгоре.
А тишината вън трепти без звук.
В такава нощ кръвта беснее
и ми се иска да излезем вън,
да спрем да пазим поведение,
да вдигаме до бога шум.
Да караме на бързи обороти,
да се изкъпем в някой шадраван,
обувките да си забравим после,
да легнем на горещия асфалт. ...