Щурее ми се още ей така
Луната ми прилича на прозорец,
на пухкави пердета от памук
накъдрените облаци отгоре.
А тишината вън трепти без звук.
В такава нощ кръвта беснее
и ми се иска да излезем вън,
да спрем да пазим поведение,
да вдигаме до бога шум.
Да караме на бързи обороти,
да се изкъпем в някой шадраван,
обувките да си забравим после,
да легнем на горещия асфалт.
Да се търкаляме дори по склона
на някой хълм в някой парк,
да бъдем с теб нормални хора
в тоя светски лунапарк.
А после да отпрашим към морето
без бански и хавлии, и масла.
И пясъкът със сол да ни приветства,
когато стигнем рано сутринта.
А после, ми каквото ще да става.
Нали косите вятърът ни вя,
нали ни беше толкова забавно.
Щурее ми се още, ей така.
© Мариела Пидева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
И на мен ми се щурее
Прекрасно! -
Ех, на мене също ми се дощуря!...
Браво! -
Радвам се ,че ме намери...благодаря ти, че те открих!
-
''да бъдем с теб нормални хора
в тоя светски лунапарк.''
Обикновено така се получава-хората,които изглеждат странни и дори направо луди в очите на другите,се оказват по-нормални от тяхПоздравления,че още имаш този дух и живец в теб,защото именно това-детското,безразсъдното и лудо на моменти поведение и мислене ни поддържа истински живи! -
Ехаааа
-
!
-
И на мен ми се иска и понякога го пpавя!
-
Няма нищо по-приятно от такова посрещане. Пожелавам го на всички.И благодаря
-
И на мен така
Супер настроение носи този стих!
Добре дошла и от мен -
Добре дошла! Със замах при това!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Супер си, Мим!!!
Благодаря за рекламата там!!!
Пиша ти хиляда шестици за компенсация, че това съм го пропуснала тук!!!