На любов и щърка се надява, затуй към блатото закрачи, защрака с клюна, дъх стаява, гърдите си пернати поизпъчи.
Загледа се във мътната вода, дали невеста няма да намери, а жабите му отговориха със "Ква", разбягаха се, той се начумери.
Затрака пак със клюна: "Трака-трак!" и хоп! - намери си невеста, отговори му тя, с кратко "КВАК!", и във корема щърков се намести.
Любов ли, глад ли... сила е една. Тук даже щърка няма да се бори. Как да надвие любовта... страстта, щом силно, тъй, корема му къркори. - Ееех, щъркови неволи!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
това от този стих разбрах
и два дни ядох и се смях...