4.06.2007 г., 17:43 ч.
Щъркови неволи (за малки и пораснали)
На любов и щърка се надява,
затуй към блатото закрачи,
защрака с клюна, дъх стаява,
гърдите си пернати поизпъчи.
Загледа се във мътната вода,
дали невеста няма да намери,
а жабите му отговориха със "Ква",
разбягаха се, той се начумери.
Затрака пак със клюна: "Трака-трак!"
и хоп! - намери си невеста,
отговори му тя, с кратко "КВАК!",
и във корема щърков се намести.
Любов ли, глад ли... сила е една.
Тук даже щърка няма да се бори.
Как да надвие любовта... страстта,
щом силно, тъй, корема му къркори.
- Ееех, щъркови неволи!
© Анна Станоева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Браво! Браво! Браво!
Много свежо и идейно! Много ме зарадва!!!!
Толкова малко са истински хубавите ВЕДРИ стихчета! -
Усмихна ме стиха ти, Ани!!! Поздрави!!!
-
Ах как само туй ме развесели.
Ала в живота тъй се получава.
Уж обич, уж любов се разгори,
а често единия за "мезе" става.
Поздрав и усмивка. -
Хубаво стихче.хехе какви неволи...Каква любов щом глад те гони
Поздрав ,Ани ,усмихна ме!!! -
Много сладко стихче, Ани! -
И аз те поздравявам мила Ани!
-
Благодаря ти за този невероятен стих, Човеко... Върна ми усмивката!...
Прегръдка силна от мен, ама много силна...)
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
това от този стих разбрах
и два дни ядох и се смях...