Шумят тополите пред старческия дом.
По пейките насядали са чезнещи надежди.
Животът неусетно, тихо и без взлом.
Отне им младите тела и техните копнежи.
По пътя станаха забързаните хора,
които мереха мечтите си с пари,
а делникът им носещ сивата умора
заспа в безкрая с чудните звезди.
Сега загледани са в прашната земя.
Следят, как мравките градят си замък.
Без мисъл чакат, чакат края на деня,
когато ще угасне трепкащият пламък. ...