Жабокът (Гедеон)
369 2157
4.07.2024 г., 11:49 ч.

Шумят тополите... 

  Поезия
170 1 3

Шумят тополите пред старческия дом.

По пейките насядали са чезнещи надежди.

Животът неусетно, тихо и без взлом.

Отне им младите тела и техните копнежи.

 

По пътя станаха забързаните хора,

които мереха мечтите си с пари,

а делникът им носещ сивата умора

заспа в безкрая с чудните звезди.

 

Сега загледани са в прашната земя.

Следят, как мравките градят си замък.

Без мисъл чакат, чакат края на деня,

когато ще угасне трепкащият пламък.

 

Шумят тополите, като река,

а песента им тихо ги приспива...

 

 

 

© Гедеон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много тъжно!Хубав стих, браво!
  • "Следят, как мравките градят си замък."
  • Много малко е нужно, за да сме щастливи, но го разбираме тогава, когато вече не ни върши работа. Просто нямаме време...
Предложения
: ??:??