След всеки ден замира нежността
и топлото в гласа реверберира
в кристален лед от синя самота;
изгрява полъхът и си отива.
Ръцете на страстта се разпиляват
в лъжите на живота. И дими
последният разкол на тиха вяра,
удавена в илюзии. Почти
се изчислява в километри
всяка ненавременна любов,
орисана в неравностите слепи
на истински живот, суров.