2 мая 2009 г., 23:43

Си отива 

  Поэзия » Другая
649 0 7
След всеки ден замира нежността
и топлото в гласа реверберира
в кристален лед от синя самота;
изгрява полъхът и си отива.
Ръцете на страстта се разпиляват
в лъжите на живота. И дими
последният разкол на тиха вяра,
удавена в илюзии. Почти
се изчислява в километри
всяка ненавременна любов,
орисана в неравностите слепи
на истински живот, суров.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Христова Все права защищены

Предложения
: ??:??