May 19, 2020, 5:49 PM

Сила 

  Poetry » Love
760 5 3
Потънала в полите на нощта,
удавена в прибоя на вълните,
зарита в пустото на черната земя,
надигам глас отгоре, от скалите.
Не ме уби гнева и лудостта,
не ме разкъса бурята вбесена,
изправих се – все същата жена
и имам смелост пак да те посрещна.
Със хляб и сол, със чаша вино – дар,
на прага ще стоя отново цяла,
за всичките години не разбрал
какво орисницата ми е дала. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Random works
: ??:??