19 may 2020, 17:49

Сила 

  Poesía » De amor
759 5 3
Потънала в полите на нощта,
удавена в прибоя на вълните,
зарита в пустото на черната земя,
надигам глас отгоре, от скалите.
Не ме уби гнева и лудостта,
не ме разкъса бурята вбесена,
изправих се – все същата жена
и имам смелост пак да те посрещна.
Със хляб и сол, със чаша вино – дар,
на прага ще стоя отново цяла,
за всичките години не разбрал
какво орисницата ми е дала. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??