Плача ти глух, пак дочувам...

Очите ти са толкова зачервени,
че дори сълзите ти на кръв приличат.
Душата ти е толкова посърнала и
разярена от несправедливостта,
че сякаш в прегръдка с бодливи рози заспива твоята нощ.
Насъбралата се мъка стича се по лицето ти,
но продължава в гърдите ти да тежи.
Плащаш токова жестоко
цената на наивността си.
Но в теб мислите ти раждат утеха,
че сълза след сълза отмива се тъгата
и научава те да бъдеш
победител във войната.
Колкото и да те боли
решението си взел
и няма да предадеш себе си!
Изтриваш жадно смиреността
и продължаваш да се бориш,
защото ти си избра тази съдба!...

Празнината в сърцето ти никой не вижда...
Затова скрий слабостта
и покажи, че си по-железен от страха.
Изправи се пред бездната
и докажи, че на дланите ти крепиш властта.
Увери света в твоята милост....

Усещаш болка
и умора
в очите си вече.
Спри да плачеш
и свери часовника,
окачен на ледената стена...