Плача ти глух, пак дочувам...
Очите ти са толкова зачервени,
че дори сълзите ти на кръв приличат.
Душата ти е толкова посърнала и
разярена от несправедливостта,
че сякаш в прегръдка с бодливи рози заспива твоята нощ.
Насъбралата се мъка стича се по лицето ти,
но продължава в гърдите ти да тежи.
Плащаш токова жестоко
цената на наивността си.
Но в теб мислите ти раждат утеха,
че сълза след сълза отмива се тъгата ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация