Jan 22, 2008, 11:28 PM

Силен човек 

  Poetry » Other
640 0 8
Виждам се във светлина облян,

която ме възнася към небето

и няма болка, страх и срам,

пречистен съм - живея във детето.

 

Детето, онова, което си играе

с къдриците във майчината люлка,

расте щастливо - мисли и нехае

за вчерашната - миналата болка.

 

Болката - когато вчера се препъна

на тротоара в плочката неравна.

А днеска тетивата на живота си опънал,

стрела съм аз във точкатат отправна.

 

Стрела, изпълнена със вяра и надежда,

със мислите скъсява всяко  разстояние.

Когато пожелая - тя ще ме отвежда

в реалните мечти на моето съзнание.

© Николай Стойчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??