22.01.2008 г., 23:28 ч.

Силен човек 

  Поезия » Друга
641 0 8
Виждам се във светлина облян,

която ме възнася към небето

и няма болка, страх и срам,

пречистен съм - живея във детето.

 

Детето, онова, което си играе

с къдриците във майчината люлка,

расте щастливо - мисли и нехае

за вчерашната - миналата болка.

 

Болката - когато вчера се препъна

на тротоара в плочката неравна.

А днеска тетивата на живота си опънал,

стрела съм аз във точкатат отправна.

 

Стрела, изпълнена със вяра и надежда,

със мислите скъсява всяко  разстояние.

Когато пожелая - тя ще ме отвежда

в реалните мечти на моето съзнание.

© Николай Стойчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??