Разпра дъха ми суетата,
прониза слънчевия сплит
и рукна пясъчна позлата
в гърба на син, измислен кит.
Змия по кожата ми мина
и свита зад ребрата, спи –
душата, в плен на Кундалини,
на смърт обречена, пищи.
И Ангелът над мен проплака,
обви ме, тих, с криле от сняг,
угасна огънят, а Мракът
отдръпна се и дебне пак. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up