25 oct 2017, 9:59
Син кит
Разпра дъха ми суетата,
прониза слънчевия сплит
и рукна пясъчна позлата
в гърба на син, измислен кит.
Змия по кожата ми мина
и свита зад ребрата, спи –
душата, в плен на Кундалини,
на смърт обречена, пищи.
И Ангелът над мен проплака,
обви ме, тих, с криле от сняг,
угасна огънят, а Мракът
отдръпна се и дебне пак. ...
прониза слънчевия сплит
и рукна пясъчна позлата
в гърба на син, измислен кит.
Змия по кожата ми мина
и свита зад ребрата, спи –
душата, в плен на Кундалини,
на смърт обречена, пищи.
И Ангелът над мен проплака,
обви ме, тих, с криле от сняг,
угасна огънят, а Мракът
отдръпна се и дебне пак. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión Registrarse© Мария Димитрова Todos los derechos reservados
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
