Синхронен ритъм

Трепети,

първа среща

... целувки сърдечни,

рибарска хижа -

лунна светлина,

две тела жадували се

в меката постеля

със жар рисуваха страстта.

Бутилка вино,

дежурната цигара,

словесна надпревара

за лични драми

като изповеди

отекваха в нощта.

Гледка към морето

изпълнена от красота.

Слънцето наднича

през пердето,

глъчта на рибари

заглушена от рева на морето,

чайки и гларуси

припляскват с крила.

Стъпките по плажа

отпечатваха обичта,

сред миди и рапани...

радвахме се като деца.

Как исках да напиша

на пясъка думичката

без която не можеш,

но със силен грохот

ще я заличи морска вълна.

Нека спомена пазим

в сърцата си

и не променяме

синхронния ритъм,

който с изненада за двама ни

слушахме как нежно

отеква в нощта...

която ни бе приютила

със своята магия,

като надежда и още нещо...

      Надежда Ангелова