Синхронен ритъм
Трепети,
първа среща
... целувки сърдечни,
рибарска хижа -
лунна светлина,
две тела жадували се
в меката постеля
със жар рисуваха страстта.
Бутилка вино,
дежурната цигара,
словесна надпревара
за лични драми
като изповеди
отекваха в нощта.
Гледка към морето
изпълнена от красота.
Слънцето наднича
през пердето,
глъчта на рибари
заглушена от рева на морето,
чайки и гларуси
припляскват с крила.
Стъпките по плажа
отпечатваха обичта,
сред миди и рапани...
радвахме се като деца.
Как исках да напиша
на пясъка думичката
без която не можеш,
но със силен грохот
ще я заличи морска вълна.
Нека спомена пазим
в сърцата си
и не променяме
синхронния ритъм,
който с изненада за двама ни
слушахме как нежно
отеква в нощта...
която ни бе приютила
със своята магия,
като надежда и още нещо...
Надежда Ангелова
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados