Не ме погали пролетта,
в мен не поникна дори и вълча въздишка,
отвсякъде тишина избуява
и се роня под пръстите ти –
цветче изсъхнало и измислено.
Докато вятърът се смее саркастично
разфасовам сърцето си прилежно
върху облачната маса -
не за да умре,
а да се научи да живее без теб
във ферментиралата красота на нямането.
Tежки са стъпките на тъгата ми, ...