Разпилявах се във теб живот,
да живея, дъх не ми остана,
превръщах себе си във роб,
а вътре зейваха открити рани.
И бунтувах се, но без слова.
Справедливостта си тръгваше без време.
Накрая, чак накрая осъзнах,
животът ми как другите отнемаха.
Раздавах се за чужди идеали,
на чуждите мечти прокарвах път,
и в ценностната си система се съмнявах,
а себе си залъгвах с оправдания! ...