11.05.2018 г., 11:01 ч.

Сини Небеса 

  Поезия » Философска
549 1 5
Разпилявах се във теб живот,
да живея, дъх не ми остана,
превръщах себе си във роб,
а вътре зейваха открити рани.
И бунтувах се, но без слова.
Справедливостта си тръгваше без време.
Накрая, чак накрая осъзнах,
животът ми как другите отнемаха.
Раздавах се за чужди идеали,
на чуждите мечти прокарвах път,
и в ценностната си система се съмнявах,
а себе си залъгвах с оправдания! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Маркова Всички права запазени

Предложения
: ??:??